Зелчеста гъба
Sparassis crispa (Wulfen : Fr.) Fr.
Сем. Sparassidaceae - Зелчести гъби
Природозащитен статут. Застрашен [ЕNB1ab(iii,iv)+2ab(i,iv)].
Морфология и биология. Плодното тяло 10–40 cm в диамеър, неправилно кълбовидно, наподобяващо глава на цветно зеле, храстовидно разклонено. Клонките многобройни, листовидни, назъбени по краищата, в младо състояние белезникави, по-късно кремавожълти до кафяви. Пънчето късо, дебело 2–5 cm, белезникаво, с вкоренена черна основа. Месото бяло. Спорообразуващият слой разположен от двете страни на листовидните клонки. Спорите елипсовидни, 5–7 ´ 4–6 mm, безцветни, гладки. Образува плодни тела единично или на малки групи, VII–X.
Местообитание и популации. Среща се в иглолистни гори (бор –Pinus , ела –Abies , смърч –Picea). Паразитира главно по корените на бора (Pinus nigra, P. sylvestris) . Плодните тела се развиват в основата на живи дървета и около тях, а също така и върху пънове.
Разпространение в България. Витошки район (Витоша – биосферен резерват „Бистришко бранище“), Пирин (Сев. – до х. „Бъндерица“), Рила (местн. Овнарско), Родопи (Зап. – над местн. Цигов Чарк и в резерват „Мантарица“; местн. Аврамови колиби).
Общо разпространение. Европа, Азия, Северна Америка, Северна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари, събиране за храна за лични нужди, замърсяване от бита и строитеството.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на резерватите „Бистришко бранище“ и „Мантарица“ и в националните паркове „Пирин“ и „Рила“; някои от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Стойчев, 1981; Стойчев, Димчева, 1987б; Gyosheva, 2000; Gyosheva et al., 2000, 2006; Denchev et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
