Блатен кострец
Sonchus palustris L.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,iii); C2a(i)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 100–250(400) cm, прости, в горната част гъсто жлезистовлакнести. Приосновните листа продълговатоланцетни, целокрайни до перестонаделени; стъбловите листа с ланцетовидни, заострени, назъбени ушички в основата; горните стъблови листа линейноланцетни. Кошничките гъсто жлезистовлакнести. Плодосемките дълги 3,75 mm, широки 1,2 mm, продълговато елептични, с широк ръб. Цв. VІІ–VІІІ, пл. VІІІ–ІХ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разпространявани от вятъра и вегетативно.
Местообитания и популации. Мозаични субпопулации с ограничен брой индивиди из заблатени и мочурливи места на ливадно-блатни почви. Участва в изграждането на някои блатни съобщества.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България (ез. Сребърна); от 0 до около 50 m н. в.
Общо разпространение. Европа, Кавказ и Армения.
Отрицателно действащи фактори. Пресушаване на заблатените терени.
Предприети мерки за защита. Находищата в Североизточна България и местн. Силистар попадат в защитени територии – поддържан резерват „Сребърна“ и защитена местност „Силистар“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е разработване на План за действие за вида, както и детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово; при необходимост – обявяване на нови защитени територии за опазването на вида.
Литература: Йорданов, 1929б; Кочев, 1984; Boulos, 1976.
Автор Десислава Димитрова
