Велчево плюскавиче
Silene velcevii Jordanov & Panov
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Туфесто многогодишно тревисто растение до полухраст. Стъблата дълги до 35 cm, изправени или полегнали. Листата срещуположни, тясноланцетни до линейноудължени, дълги до 3,5 cm и широки 0,8 cm, по средната жилка и ръба четинести. Цветовете по 3–7 в симетрични дихазни съцветия, при цъфтеж изправени, по-късно наведени. Чашката 5-делна, дълга 8–9 mm. Венчелисчетата бели, в горната половина 2-делни, до 1 cm дълги. Плодът кълбеста кутийка с 6 извити назад зъбци. Цв. V–VI, пл. VI–VII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава пукнатини на отвесни варовити скали. Популациите са малочислени и с висока степен на фрагментация.
Разпространение в България. Предбалкан (Зап. – селата Кунино, Карлуково), Стара планина (Зап. – природна забележителност „Лакатнишки скали“); до около 900 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, специфичната екология и биология, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на развитието на туризма и разработването на кариери в района на известните находища.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Едно от находищата се намира на територията на природен парк „Врачански Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията и находищата на вида; осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите; изготвяне и прилагане на План за действие за опазване на вида и обявяване на нови защитени територии.
Литература: Йорданов, Панов, 1966; Петрова, 1984; Petrova, 2006a.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев
