Silene thymifolia Sm.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи до 30 cm, полегнали или приповдигащи се, късо прилегналовлакнести. Листата срещуположни, обратнояйцевидни или яйцевидноланцетни, дълги до 1,5 cm и широки до 0,8 cm, изцяло или само по ръба влакнести. Съцветието връхно, дихазно. Чашката 5-делна, дълга 12–15 mm, гъсто просто и жлезистовлакнеста, цилиндрична, с 10 успоредни жилки. Венчелистчетата бели, дълбоко 2-делни, дълги около 1,5 cm. Плодът удълженояйцевидна или елипсовидна кутийка с обърнати назад зъбци. Цв. VI–VIII, пл. VI–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава стабилизираните вътрешни части на крайбрежните дюнни комплекси и пясъчни плажове. Числеността му в отделните находища варира от единични растения до сравнително плътни популации с добра численост.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България (Побити камъни); от морското равнище до около 150 m н. в.
Общо разпространение. Северното и западното крайбрежие на Черно море – Русия, Румъния, България, Турция.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение на вида и обитавания от него хабитат, строителството, утъпкването и разораването на крайбрежната ивица.
Предприети мерки за защита. Част от находищата се намират в границите на защитени територии (защитените местности „Иракли“, „Силистар“, „Побити камъни“, природна забележителност „Пясъчни дюни в местн. Перла“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Йорданов, Панов, 1966; Мешинев и др., 1994; Филипова-Маринова, Петрова, 2003.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев