Лидиево плюскавиче
Silene lydia Boiss.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(ii,iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата високи до 25 cm, обикновено неразклонени, гъстовлакнести. Розетковите листа ланцетнолопатовидни, стъбловите срещуположни, тясноланцетни, дълги до 3 cm, гъсто влакнести, с 5–9 изпъкнали жилки. Съцветието връхно, дихазно, малоцветно. Чашката 5-делна, дълга до 15 mm, гъсто просто и жлезистовлакнеста, тясноконична, с 30 успоредни жилки, дяловете дълги почти колкото чашковата тръбица. Венчелистчетата яркорозово-червени, дълги около 1,5 cm. Плодът крушовидна кутийка. Цв. V–VI, пл. VI. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сухи тревисти и каменливи места, синури. Популациите са малочислени и най-често видът е представен от единични растения.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – Ивайловградско), Тракийска низина (между Пазарджик и Велинград, непотвърдено от 1973 г.; Хасковско); до около 400 m н. в.
Общо разпространение. Южните части на Балканския полуостров (България, Гърция, Турция и бивша Югославия).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, селскостопанските дейности и залесителните мероприятия.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата на вида попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията и находищата на вида. Изследване на площта и числеността и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Петрова и др., 1999; Kurtto, 1985; Chater et al., 1993; Petrova et al., 2003.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев
