Гръцко плюскавиче

Silene graeca Boiss. & Spruner

Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови

Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.

Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблата високи до 50 cm, обикновено неразклонени, голи. Листата срещуположни, обратнояйцевидни до елиптични, дълги до 3,5 cm, широки 1,5 cm, голи. Съцветието връхно, дихазно. Чашката 5-делна, до 15 mm дълга, гола, цилиндрична, с 10 успоредни жилки. Венчелистчетата бели или розови, дълбоко двуделни, дълги 1,5–2,0 cm. Плодът цилиндричнотриръба кутийка с обърнати назад зъбци. Цв. V–VI, пл. VI. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Сухи тревисти и песъчливи места. Популациите са малочислени и най-често видът е представен от единични растения.

Разпространение в България. Струмска долина (Ю. – селата Чучулигово, Кулата и Ръждак), Славянка (над с. Петрово); от 50 до около 800 m н. в.

Общо разпространение. Южните части на Балканския полуостров (Албания, България, Гърция и бивша Югославия).

Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, селскостопанските и залесителните мероприятия, развитието на инфраструктурата в района на с. Кулата.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие.  Находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида. Изследване на площта и числеността и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.

Литература: Велчев, Бондев, 1961; Йорданов, Панов, 1966; Петрова, 1984; Chater et al., 1993.

Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев


Гръцко плюскавиче (карта на разпространението)

Гръцко плюскавиче (илюстрация)