Черноморско плюскавиче
Silene euxina Rupr.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Едно- или двугодишно тревисто растение. Стъблото обикновено единично, рядко повече, високо до 50 cm, изправено, късо къдравовлакнесто. Листата срещуположни, гъсто къдравовлакнести, приосновните ланцетнолопатовидни до ланцетни, стъбловите ланцетни, дълги до 8 cm и широки до 1 cm. Съцветието връхно, дихазно. Чашката 5-делна, дълга 10–12 mm, къдравовлакнеста, тръбестоцилиндрична, с 10 успоредни жилки. Венчелистчетата бели, двуделни, дълги около 1,5 cm. Плодът цилиндричнотриръба кутийка. Цв. VI–X, пл. VI–XI. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Пясъчни и чакълести плажове, по-рядко крайбрежни скали и сухи крайморски тревни съобщества, най-често на песъчливи почви. Числеността му в отделните находища варира от единични растения до сравнително плътни популации с добра численост.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (на север до местн. Паша дере, Варненско); до около 20 m н. в.
Общо разпространение. Черноморското крайбрежие и северното крайбрежие на Егейско море.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение на вида и неговите местообитания, строителството по крайбрежието, утъпкването и разораването на крайбрежната ивица.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата се намират в границите на защитени територии (защитените местности „Иракли“ и „Силистар“, природна забележителност „Пясъчните дюни в местн. Перла“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията на вида; осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Йорданов, Панов, 1966; Петрова, 1984; Мешинев и др., 1994.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев
