Зеленикаво плюскавиче
Silene chlorantha (Willd.) Ehrh.
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(ii)].
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото обикновено единично, рядко няколко, до 75 cm високо, изправено, голо, в горните междувъзлия с лепливи пръстени. Листата срещуположни, голи, приосновните обратноланцетнолопатовидни, стъбловите линейни, дълги до 4 cm и до 0,5 cm широки. Съцветието ботрично с 7–12 двойки цветове по централната ос. Чашката 5-делна, около 10 mm дълга, ципеста, гола, тръбестоцилиндрична, с неясни жилки. Венчелистчетата жълто-зелени, около 1,5 cm дълги, дълбокодвуделни. Плодът тясноелиптично-цилиндрична кутийка. Цв. VI–IX, пл. VI–X. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава тревни и храсталачни съобщества. Въпреки неколкократното издирване на вида в Лозенска планина, сегашното състояние на популациите не е известно.
Разпространение в България. Средна гора (Зап. – Лозенска планина, непотвърдено от 1953 г.), Тракийска низина (с. Поповица, непотвърдено от 1914 г.); до около 700 m н. в.
Общо разпространение. Централна и Източна Европа, Балкански полуостров, Югозападна Азия, Сибир.
Отрицателно действащи фактори. Слабо проучени, вероятно ограниченото разпространение и загубата на местообитанията на вида.
Предприети мерки за защита. Няма.
Необходими мерки за защита. Проучвания за установяване на състоянието на популацията на вида в някое от известните находища.
Литература: Ганчев, 1956; Йорданов, Панов, 1966; Петрова, 1984.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев
