Пирински чай (Мурсалски чай)
Sideritis scardica Griseb.
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,v)+2ab(ii,iii,iv); C2a(i)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто бяло влакнесто растение. Стъблата високи 15 – 40 cm, разклонени или неразклонени, в основата вдървенели. Листата срещуположни, сивовлакнести. Цветните прешлени многоцветни, сближени в гъсто класовидно съцветие. Средните присъцветни листа дълги 12 – 20 mm, по-дълги от цветовете. Чашката тръбестозвънчевидна, Венчето лимоненожълто, покрито с жлези. Плодовете яйцевидни орехчета. Цв. VI – VIII, пл. VIII−IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по открити, сухи, каменисти места на варовит терен върху плитки и ерозирани хумусно-карбонатни почви. Среща се в границите на субалпийския и алпийския пояс заедно с високопланински, предимно скални, растения. Популациите на вида са с численост не повече от 2000 индивида.
Разпространение в България. Славянка, Пирин (Ю.), Pодопи; от 1000 до 2200 m. н. в.
Общо разпространение. Централната част на Балкански полуостров (Албания, България, Гърция, Р Македония).
Отрицателно действащи фактори. Много ограниченото разпространение, малката численост на популацията и активното събиране с търговска цел като лечебно растение водят до пълно унищожаване на популациите.
Предприети мерки за защита. Видът е в Списък на лечебните видове под специален режим на опазване и ползване. Част от популациите на вида са включени в резерват „Алиботуш“ в Славянка, национален парк „Пирин“ и защитена местност „Триградско ждрело“ в Родопите. Находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Проучена е биологията на развитие и сега се отглежда в култура на площ около 50 дка в страната.
Необходими мерки за защита. Необходимо е видът да бъде защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Разширяване на културните площи, заети с отглеждане на вида и съхраняване на семена в семенна банка.
Литература: Аликовски, 1983; Асенов, 1989; Ганчев, 1989; Евстатиева и др., 1990; Еvstatieva & Koleva, 2000; Yordanova & Apostolova, 2000.
Автор Люба Евстатиева
