Вълнест миризлив бурен
Sideritis lanata L.
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото високо 10–30 cm, често разклонено от основата, гъсто бяловлакнесто. Листата срещуположни, елиптични до кръгли, тъпо назъбени по ръба, на къси дръжки или приседнали, копринесто напластени. Цветните прешлени раздалечени, с 4–6 цвята. Венчето дълго около 6 mm, двуустно, жълтеникаво, с тъмнопурпурни до черни устни дялове, приблизително равно на чашката. Плодът орехче, около 1 mm, тъмнокафяво, яйцевидно, голо. Цв. IV–V, пл. VI–VII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте върху сухи песъчливи и каменливи канелени почви в отворени тревни съобщества на предимно едногодишни видове (класThero - Brachypodietea), из светли дъбови гори, синори или в деградирани тревни ценози. Образува малочислени популации.
Разпространение в България. Западни гранични планини (южните и източните ниски части на Огражден планина), Струмска долина (Ю.); 100–500 m н. в.
Общо разпространение. Южната част на Балканския полуостров, Егейските острови и Мала Азия.
Отрицателно действащи фактори. Пашата и утъпкването от домашни животни в близост до населените места. Фрагментиране и загуба на хабитата вследствие на създаването на трайни насаждения и разораването на земите; пожари – естествени и предизвикани от човека; ограничено разпространение.
Предприети мерки за защита. Част от находищата на вида попадат на територията на резерват „Тисата“ край гр. Кресна и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Ограничаване на пашата в известните находища. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Ганчев, 1984; Асенов, 1989; Huber-Morath, 1982.
Автор Стоян Стоянов
