Sibbaldia procumbens L.
Сем. Rosaceae – Розоцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii,v)+2ab(iii,v)]. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Цветоносните стъбла високи 2–5(20) cm, полегнали или приповдигащи се, влакнести. Приосновните листа тройни, листчетата 5–20 mm, обратнояйцевидноклиновидни, на върха с 3 зъбци, обикновено влакнести. Цветовете до 4 mm в диаметър, по няколко в лъжливи сенници. Чашелистчетата дълги 3–4 mm, прилегналовлакнести. Венчелистчетата дълги 1–2 mm, ланцетни до продълговатолопатовидни, жълто-зелени, опадващи. Тичинките обикновено 5. Плодът съставен от няколко яйцевидни, голи орехчета. Цв. VI–VIII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Среща се по високопланински скални поляни и тревисти склонове. Образува фрагментирани, малочислени популации, като индивидите растат на малки групи.
Разпространение в България. Пирин (вр. Вихрен), Рила (вр. Мусала), Родопи (Зап. – над Батак); на 2000–2800 m н. в.
Общо разпространение. Северна Европа, планините на Средна и Южна Европа, Балкански полуостров, Западен Сибир, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Изпотъпкването на индивидите от развитието на туризъм в част от находищата, ниската численост и фрагментираност на популациите и ниската конкурентноспособност на вида.
Предприети мерки за защита. Част от находищата на вида попадат в границите на националните паркове „Пирин“ и „Рила“, а всичките находища са включени в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Маркова, 1973; Божилова, Тонков, 1984.
Автор Владимир Владимиров