Дегенов скален копър
Seseli degenii Urum.
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Уязвим [VU B2ab(iv); C2b; D1]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с вретеновидно коренище. Стъблото високо 40–120 cm, с мрежеста обвивка в основата си. Листата просто до тройно перестонаделени, дяловете линейни. Цветовете дребни, бели, събрани по 20–30 в сенниковидни съцветия. Плодът елипсовиден, по външната повърхност с 3 груби ребра и 4 бразди. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитание и популации. Расте по сухи скалисти места на варовита почва в ксеротермния дъбов до буковия пояс. Популациите са с добра численост. Участва в състава на хазмофитна растителност заедно сCampanula sibirica, Achillea clypeolata, Acinos suaveolens, Asperula purpurea, Melica ciliata, Allium flavum, Dianthus petraeus, Silene flavescens и др.
Разпространение в България. Дунавска равнина (с. Чомаковци, с. Девенци и с. Садовец, община Червен бряг), Предбалкан (Изт. – гара Кунино, Червен бряг, с. Гложене, гр. Луковит, с. Карлуково, гара Реселец, гр. Угърчин, с. Глогово, с. Бежаново, с. Бресте, с. Градежница, Тетевенско, с. Петревене и Ъглен, Луковитско, с. Малък извор и Драгоица, Ябланишко, с. Беляковец, Търновско), Стара планина (Ср. – с. Лопян, Етрополско и гр. Тетевен); между 150–650 m н. в.
Отрицателно действащи фактори. Кариерите за варовик в находищата на вида или в близост до тях, туризмът.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Включен в1997 IUCN Red List of Threatened Plants с категория „рядък“. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Обявяване на защитени местности в някои от останалите незащитени местообитания на вида.
Литература: Пеев, 1984, 1992б; Urumov, 1923.
Автор Димитър Димитров
