Български скален копър
Seseli bulgaricum P.W. Ball
Сем. Apiaceae – Сенникоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iii,iv,v)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с вретеновидни корени. Стъблото високо 30–40 cm, голо. Листата елипсовидни, просто- до тройноперести, главните дялове елипсовидни, крайните-ланцетни. Приосновните листа на дръжки, с ципести по ръба влагалища, горните приседнали, с ципести по ръба, стьблообхващащи влагалища. Главните лъчи неравни, незначително удължаващи се при плодоносене, без обвивка. Сенниците с 15–25 цвята, прицветниците на върха шиловидни късовлакнести; венчелистчетата закръглени, бели или с розов отенък, с тъмножълт кил, простовлакнести. Плодът съставен от 2 дяла (мерикарпи). Цв. VIІ–VIIІ, пл. VIIІ–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава сухи скалисти и тревисти места в ограничен височинен интервал. Популацията в района на Шипка над Калофер, от където е описан видът, е силно редуцирана. Популацията в местн. Корудере, Казанлъшко, е дисперсна, съставена от малък брой индивиди на голямо разстояние един от друг.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – в горния край на местн. Корудере, Казанлъшко, между Калофер и Шипка); 800–1200 m н. в.
Общо разпространение. България, Сърбия.
Отрицателно действащи фактори. Влошаване на качеството на хабитата поради засушаване и затопляне на климата, ограничен ареал и малочислена популация, с ниска плътност на индивидите.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата на вида попадат в границите на национален парк „Централен Балкан“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Детайлно проучване на числеността и площта на популацията, на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популацията и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Пеев, 1982, 1984; Peev, 2006.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
