Палешников серапиас
Serapias vomeracea (Burm.) Briq.
Сем. Orchidaceae – Салепови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ac(iv)]. ЗБР, CITES(2).
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с 2 яйцевидни грудки. Стъблата високи 20–50 cm, с 4–7 ланцетни листа. Съцветията с 3–10 цвята. Чашелистчетата сиво-виолетови, дълги 21–30 mm, широки 5–9 mm, заострени, събрани в шлем заедно с двете венчелистчета. Устната 3-делна, страничните дялове закръглени, извити нагоре, включени в шлема, средният дял ланцетен, заострен, в основата влакнест, червено-кафяв. Цв. V(VІ), пл. VІ. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена и вегетативно (в благоприятни години образува 1–4 нови грудки на дълги столони).
Местообитания и популации. Среща се на слънчеви места по слабо използвани пасища, мезофилни ливади и сред храсталаци. В страната са известни 10(11) популации. Най-обширна е тази по крайбрежните поляни южно от залива Липите между с. Синеморец и с. Резово. В отделни години тя е с численост хиляди индивиди, но в други е малочислена и дисперсна. Популациите в Източни Родопи са с площ от няколко m2 до 0,1 ha и с численост от няколко до 200 индивида.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – на юг от Ахтопол), Родопи (Изт. – Горно Луково, Черна черква, Бежанци, Жълти бряг, Костилково), Странджа (Сливарово); до 700 m н. в. Има стари литературни данни за Славянка планина.
Общо разпространение. Средиземноморие.
Отрицателно действащи фактори. Локалното разпространение, залесяването с иглолистни култури, нерегулираната паша в сезона на цъфтеж и плодоносене, туристическата дейност по крайбрежието.
Предприети мерки за защита. Видът е защитен съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от популациите са в защитени местности („Силистар“, „Устието на Велека“) и в природен парк „Странджа“. Находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на флуктуациите на числеността в някои популации. Спазване на режима в защитените местности по крайбрежието; проучване на отрицателно действащите фактори.
Забележка. България е на границата на ареалите наS. vomeraceae subsp.vomeraceae и subsp.orientalis W. Greuter, приемани и като самостоятелни видове. Необходимо е изследване на изменчивостта и на таксономическата принадлежност на нашите популации.
Литература: Стоянов, 1964; Василева, Тодорова, 1994; МОСВ, 1998; Няголов и др., 2002; Stefanoff, 1926; Uzunov et al., 1998; Petrova, 2004b; Delgorge, 2006.
Автор Антоанета Петрова
