Български сърпец
Serratula bulgarica Acht. et Stoj.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR A1c; B1ab(i,ii,iii,iv)+2ab(i,iv)]. IUCN(R), ЗБР. Балкански субендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с добре развит, разклонен корен. Стъблото високо 40–100 cm, изправено, влакнесто. Приосновните листа яйцевидноланцетни, назъбени; стъблените листа ланцетни, неравноназъбени до целокрайни. Кошничката единична, с розови до пурпурновиолетови цветове. Външните обвивни листчета с овални, неравни, ципести придатъци, вътрешните с целокраен ципест ръб. Плодосемките с хвърчилка от назъбени власинки. Цв. V–VII, пл. VI–VIII. Насекомоопрашващо се растение. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се в състава на тревни съобщества с различна степен на овлажняване – от влажни ливади (Търговищко) до степи с доминиране наStipa tirsa (Свищовско). Популациите му са малочислени и силно фрагментирани.
Разпространение в България. Североизточна България (при гр. Търговище), Дунавска равнина (с. Хаджидимитрово – местн. Смрадликата, Свищовско); до 500 m н. в.
Общо разпространение. Северна България и Източна Румъния.
Отрицателно действащи фактори. Разораването, фрагментацията и влошаване на структурата на тревните съобщества в равнините вследствие на пашата, утъпкването и др. причини. Видът е с естествено малък ареал и малочислени популации.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището в Дунавска равнина е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида, на застрашаващите фактори. Изготвяне на План за действие за опазване на вида и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово. Обявяване на находищата при гр. Търговище и с. Хаджидимитрово за защитени територии.
Литература: Бондев, 1984; Achtarov & Stojanoff, 1932; Tzonev, 2004.
Автор Росен Цонев
