Субалпийски спореж
Senecio subalpinus Koch
Senecio pancicii Deg. var.arnautorum (Velen.) Stoj. & Stef.4
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата изправени, високи до 60 cm, обикновено неразклонени. Долните стъблови листа сърцевидни, цели, едроназъбени по ръба, с дълга дръжка; средните с къса дръжка, горните със стъблообхващаща основа с ушички, дълбоко едроназъбени или неправилно перестонаделени. Сложното съцветие щитовидно, от 5–15 кошнички с жълти до жълто-оранжеви тръбести и езичести цветове. Обвивните листчета на кошничките линейни до линейноланцетни, зелени. Плодът плодосемка с хвърчилка. Цв. VI–VIII, пл. VI–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Сфагнови мочурища и крайпоточни тревни съобщества. Популацията заема незначителна площ, има ниска численост и се характеризира с висока степен на фрагментация, свързана с разпокъсаността на местообитанията. Възобновителните възможности на вида са добри.
Разпространение в България. Западни гранични планини (Осоговска планина); на около 1500–1700 m н. в.
Общо разпространение. Карпати, Източни Алпи и планините в западните и централните части на Балканския полуостров.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, специфичната екология на вида, пашата, унищожаването и замърсяването на местообитанията.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата на вида попадат в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията на вида и осъществяване на мониторинг на популацията. Изготвяне и прилагане на План за действие за опазването на вида.
Литература: Velenovský, 1891; Chater & Walters, 1976; Dimitrov, 1998.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев, Владимир Владимиров
