Блатен спореж
Senecio paludosus L.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(i,ii,iii,iv)+2ab(i,ii,iii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблата високи 50–200 cm, изправени, паяжинестовлакнести, разклонени в горната си част, облистени. Листата постепенно намаляващи по размер към върха на стъблото, долните дълги 10–20 cm, широки 1–2,5 cm, линейноланцетни до ланцетни, заострени, напилени, на къси дръжки, отгоре почти голи, отдолу обикновено паяжинестовлакнести, горните приседнали. Кошничките 30–40 mm в диаметър, в метличесто или щитовидно сложно съцветие. Езичестите цветове жълти. Плодосемките около 3 mm, голи или редковлакнести. Цв. VI–VIII, пл. VIII–X. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Среща се по влажни и мочурливи места край потоци, реки и блата върху алувиално-ливадни почви, излужени и карбонатни черноземи. Образува фрагментирани, обикновено малочислени, популации, но на места образува и почти чисти съобщества.
Разпространение в България. Североизточна България (Русенско, Силистренско), Дунавска равнина (с. Орсоя, о. Белене, Свищовско), Тракийска низина. В миналото се е срещал във Витошки район (долното течение на р. Палакария – сега на дъното на яз. Искър), Рила (Самоковско поле), Родопи (Зап. – Баташко блато); до около 1000 m н. в.
Общо разпространение. Европа (без северозападните части и Средиземноморието), Азия.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаване, намаляване или влошаване качеството на местообитанията на вида вследствие на пресушаване на блатата, корекции на речните корита и битово замърсяване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата му попадат в защитени територии (природен парк „Персина“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Детайлно проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на избрани популации и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Ганчев, 1984; Делипавлов, 2003; Chater & Walters, 1976.
Автор Владимир Владимиров
