Цоликоферова тлъстига
Sedum zollicoferi F. Herm. & Stef.
Сем. Crassulaceae – Дебелецови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно плътнотуфесто тревисто растение. Стъблата два типа – безлистни цветоносни и облистени стерилни; цветоносните високи 7–8 cm, вдървенели в основата, сиво-зелени. Листата гъсто разположени, дълги 5–10 mm, цилиндрични до елиптични, на върха разширени и закръглени, към основата слабо стеснени, сивозелени, зърнести, отгоре плоски, отдолу издути, с къс шпоровиден израстък при основата. Съцветията връхни, 7–8 цветни. Цветовете 5-делни. Венчелистчетата дълги 7–8 mm, 2 пъти по-дълги от чашелистчетата, светложълти. Тичинките 10. Плодовете мехунки, полуразперени, светли. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ.
Местообитания и популации. Обитава сенчести, варовикови скали. Единствената популациите на вида е от стотици индивиди, с ниска плътност и силно разпокъсана.
Разпространение в България. Славянка (над с. Парил); до 1700 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Привързаността на вида към специфичен хабитат, ограниченото разпространение, ниската плътност и слабите възобновителни способности.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията на вида попада в резерват „Алиботуш“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изготвяне на План за действие за опазване на вида. Мониторинг на състоянието на популацията и проучване на възможностите за подпомагане наin situ размножаването. Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Вълев, 1970; Чешмеджиев, 1984.
Автор Светлана Банчева
