Стефчова тлъстига
Sedum stefco Stef.
Сем. Crassulaceae – Дебелецови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто коренищно растение. Стъблата в рехави групи, в основата си с 1–3 облистени, невкореняващи се, стерилни издънки; цветоносните стъбла голи, високи 6–7 cm. Листата дълги 4–5 mm, пурпурночервени, цилиндрични, към върха стеснени. Съцветията полусенниковидно-щитовидни. Цветовете 9–15, сближени, 4-делни, с 2–2,5 mm дълги дръжки. Венчелистчетата дълги 4–5 mm, 3–4 пъти по-дълги от чашката, с остър връх, светлорозови. Тичинките 8, тъмнопурпурни. Плодовете 4 мехунки, тесни, звездовидно разперени, кафяви. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ. Размножава се предимно вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава сухи, затревени каменисти и скалисти места. Участва в състава на смесени хазмофитни съобщества. Популациите са съставени от десетки до стотици индивиди, с добра плътност, но са силно разпокъсани.
Разпространение в България. Дунавска равнина (с. Ковачица, Монтанско), Предбалкан (Зап. – Белоградчишки скали), Стара планина (Зап., Ср.), Рила (до водопада край Костенец и местн. „Орловата скала“ край Боровец), Родопи; до 1300 m н. в.
Общо разпространение. България, Северна Гърция, Р Македония, Сърбия.
Отрицателно действащи фактори. Привързаността на вида към специфичен хабитат и ограниченото разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището при Белоградчишките скали попада в едноименната природна забележителност. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоанието на популациите.
Литература: Вълев, 1970; Чешмеджиев, 1984.
Автор Светлана Банчева
