Sedum magellense Ten.
Сем. Crassulaceae – Дебелецови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Цветоносните стъбла високи 6–15 cm, изправени, голи, с облистени стерилни издънки. Листата 5–10 mm дълги, обратнояйцевидни, плоски. Съцветията гроздовидни. Цветовете 5-делни, с бели или червеникаво-жълтеникави дръжки. Венчелистчетата дълги 3–4 mm, до 3 пъти по-дълги от чашелистчетата. Тичинките 10, с червеникавокафяви прашници. Плодовете мехунки, дълги 3–5 mm, изправени и заоблени на върха. Цв. V–VІ, пл. VІ–VІІ.
Местообитания и популации. По сухи, варовикови скали, в иглолистния пояс. Единствената популациите на вида в България е малочислена, с ниска плътност и силно фрагментирана.
Разпространение в България. Славянка; около 2000 m н. в.
Общо разпространение. Планините на Югоизточна Европа, на запад до Централна Италия.
Отрицателно действащи фактори. Привързаността на вида към специфичен хабитат, ограниченото разпространение, ниската плътност и слабите възобновителни възможности.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията на вида попада в резерват „Алиботуш“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на биологията и възможностите за подпомагане на insitu размножаването. Мониторинг на състоянието на популацията и изготвяне на План за действие за опазване на вида.
Литература: Вълев, 1970; Чешмеджиев, 1984.
Автор Светлана Банчева