Костова тлъстига
Sedum kostovii Stef.
Сем. Crassulaceae – Дебелецови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(iii)+2ab(ii)]. ЗБР. Български ендемит.
Морфология и биология. Едно- до многогодишно тревисто растение. Корените сбити, образуващи гъсти туфички. Стъблата само цветоносни, високи до 5 cm и разклонени или цветоносни и стерилни. Листата дълги до 5 mm, ланцетни или линейноелиптични, заоблени на върха и разперени, отгоре плоски, отдолу изпъкнали, на върха си с кичур от кристаловидни зъбчета, а в основата – с отсечени шпоровидни израстъци. Съцветията прости или с 4–5 цвята на всяко клонче. Цветовете 5-делни, до 5 mm в диаметър, на къси дръжки. Венчелистчетата 5–10 mm дълги, елиптични, тъмножълти. Тичинките 10. Плодовете 5 мехунки, звездовидноразперени, белезникави. Цв. V–VІІ, пл. VІ–VІІІ. Размножава се предимно вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава песъчливи и каменисти места и сухи поляни, главно в иглолистния и субалпийския пояс. Участва в състава на смесени хазмофитни съобщества. Популациите са съставени от десетки до стотици индивиди, с добра плътност, но са силно разпокъсани.
Разпространение в България. Стара планина (Ср.), Славянка, долината на р. Места, Пирин, Рила, Родопи (Зап., Ср.), Тунджанска хълмиста равнина; до около 2350 m н. в. Посочва се за Предбалкан и Тракийска низина.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Привързаността на вида към специфичен хабитат и ограниченото разпространение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид, според Закона за биологично разнообразие, включен е в списъка на застрашените растения на IUCN от 1997 г. с категория „рядък“. Популацията от Славянка попада в границите на резерват „Алиботуш“. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Вълев, 1970; Чешмеджиев, 1984.
Автор Светлана Банчева
