Родопска ръж
Secale rhodopaeum Delip.
Сем. Poaceae – Житни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(iii)]. IUCN(R). Български ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно, рехавотуфесто тревисто растение. Стъблата високи 80–100 cm, изправени. Листата плоски, широки 3–6(9) mm, по ръбовете завити, с голи влагалища. Съцветието линеен, гъст двуреден клас, 6–7 cm дълъг (без осилите). Класчетата тясноланцетни с линейноланцетни плеви, заострени или с 6–10 mm дълъг осил. Долната плевица тясноланцетна, гола, по кила гребеновидноресничеста, на върха с грапав осил. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена и вегетативно (с издънки).
Местообитания и популации. Среща се по варовити, каменисти и тревисти места, върху плитки, кафяви горски почви. Образува фрагментирани популации, като индивидите растат на малки или по-големи групи.
Разпространение в България. Родопи (Ср. – Триградско ждрело; Изт. – вр. Вейката); на 900–1300 m н. в.
Общо разпространение. България.
Отрицателно действащи фактори. Развитието на туризма и засиленият автомобилен трафик в Триградско ждрело, причиняващи замърсяване на почвите и въздуха, силно запрашаване на индивидите, изпотъпкване от туристите.
Предприети мерки за защита. Местообитанията на вида се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището в Триградско ждрело попада в едноименната защитена местност. Находищата на вида попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Детайлно проучване на биологията и екологията на вида и на застрашаващите фактори. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Кожухаров, 1984; Делипавлов, 2003; Delipavlov, 1962; Kozhuharov, 2006.
Автор Владимир Владимиров
