Влакнест скорпиурус
Scorpiurus subvillosus L.
Сем. Fabaceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(ii)].
Морфология и биология. Едногодишно тревисто растение. Стъблото дълго 5–10 cm, прилегнало или разпереновлакнесто. Листата широкообратноланцетни до ланцетнообратнояйцевидни, в основата източени в почти равни на дължината им тънки дръжки. Присъцветният лист 6–10 пъти по-къс от съцветната дръжка, ципест, линейноланцетен. Съцветието сенниковидна главичка с 2–3 цвята. Цветовете най-често 2–3, рядко 5–6, увиснали. Прицветниците 3–5 пъти по-къси от цветните дръжки, люспести. Чашката, наполовина по-къса от венчето, звънеста, разпръснато прилегналовлакнеста. Венчето дълго 6–10 mm, жълто. Флагчето с почти кръгла целокрайна петурка, крилцата с удълженоелиптична, 2 пъти по-дълга от нокътя петурка, ладийката на върха шиловидно заострена. Плодът боб, извит, дълбоко наребрен. Семената двуделни, повече или по-малко сплеснати в единия край. Цв. ІV–VI, пл. VI–VІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. По сухи тревисти хълмисти места – ливадни и пасищни съобщества по крайбрежните склонове. Популациите са с ниска численост – отделни индивиди с дифузно разпределение. Числеността на субпопулациите намалява в резултат на разрушаване на местообитанията. В резултат на активното застрояване на крайбрежните хабитати някои от субпопулациите са изчезнали. Възобновяването е ограничено поради трудното покълнване на семената.
Разпространение в България. Черноморското крайбрежие (Ю. – на юг от Маслен нос); до 100 m н. в.
Общо разпространение. Южна Европа, Средиземноморие, Югозападна Африка.
Отрицателно действащи фактори. Стопанска дейност (животновъдство, туризъм, застрояване на морския бряг), ограничено разпространение и изключително малочислена популация.
Предприети мерки за защита. Част от находищата се намират в границите на природен парк „Странджа“ и защитена местност „Силистар“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите и състоянието на местообитанията. Мониторинг на състоянието на популациите и събиране на семена за съхраняване в семенна генбанка.
Забележка. През последните години са потвърдени само субпопулациите край гр. Царево и защитена местност „Силистар“.
Литература: Кожухаров, 1976, 1984; Meshinev et al., 2005.
Автор Чавдар Гусев
