Scorpidium scorpioides (Hedw.) Limpr.
Сем. Campyliaceae - Кампилиеви
Природозащитен статут. Уязвим [VU D2].
Морфология и биология. Многогодишен листнат страничноплоден мъх. Образува тъмно- зелени до жълтеникаво-кафяви или червеникаво-кафяви и пурпурни групи. Стъблата до 20 cm дълги, тънки, лежащи, прости или слабо разклонени, върховете сърповидно извити. Листата керемидообразно разположени, сърповидно извити на една страна, лъжичковидно вдлъбнати, върхът късо източен или заоблен, листният ръб целокраен, жилката слабо развита, къса, двойна или липсваща. Двудомен. Рядко спороноси.
Местообитания и популации. Среща се по тинестите дъна в периферията на сфагнови торфища и мочури в субалпийския пояс. Популациите са с ограничено разпространение и ниска плътност.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – Златишко-Тетевенския Балкан, вр. Болован).
Общо разпространение. Балкански полуостров (България), Западна и Централна Европа, Исландия, Гренландия, Северна и Централна Азия, Япония, Нова Гвинея, Северна Америка, Нова Зеландия. Бореален вид.
Отрицателно действащи фактори. Главен отрицателно действащ фактор е нарушаването на местообитанията поради замърсяване, еутрофикация, отводняване и общо засушаване на климата, при което се благоприятства силното обрастване на мочурищата с конкурентни видове висши растения. Малкият брой находища, ниският репродуктивен потенциал и ниската плътност го правят уязвим.
Предприети мерки за защита. Популацията в Стара планина попада в границите на национален парк „Централен Балкан“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, биологията и екологията на вида у нас, изясняване на застрашаващите фактори и мониторинг на популациите.
Литература: Петров, 1970.
Автор Райна Начева
