Дребноцветен кокеш
Scorzonera parviflora Jacq.
Сем. Asteraceae – Сложноцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(i,ii,iii); C2a(i)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно или двугодишно тревисто растение. Стъблата високи до 15–60 cm, единични или по няколко, прости или с 1–3 разклонения, месести, изправени. Приосновните листа дълги 7–30 cm, 0,5-1,5 cm широки, линейноланцетни, заострени, целокрайни, плоски, често с листни дръжки. Кошничките 12–25 mm в диаметър. Езичестите цветове бледожълти, понякога бледопурпурни по външната повърхност, 1–1,5 пъти по-дълги от обвивните листчета. Плодосемките дълги 7–9 mm, цилиндрични, голи, с гладки ребра. Цв. VІ–VІІ, пл. VІІ–VІІІ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена, разпространявани от вятъра.
Местообитания и популации. Влажни крайезерни места върху дълбоки, засолени почви в състава на халофитна растителност. Расте поединично.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – северно от Бургаското езеро, при с. Долно Езерово).
Общо разпространение. Европа от Северозападна Чехия до европейката част на Русия и от централните части на Източна Испания до България и полуостров Крим.
Отрицателно действащи фактори. Замърсяване с нефтени продукти, мелиоративни мероприятия, утъпкване от животни.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата попадат в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида. Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид и събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Делипавлов, 1961; Ганчев, 1984; Chater, 1976.
Автор Десислава Димитрова
