Сем. Brachytheciaceae– Брахитециеви
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен едър страничноплоден листнат мъх. Образува жълто-зелени или бледозелени лъскави чимчета. Стъблата 3–8 cm дълги, слабо разклонени. Клонките с тъпи върхове, различно дълги, гъсто облистени с припокриващи се, керемидообразно наредени листа. Листата силно вдлъбнати, яйцевидни или триъгълно сърцевидни, с късо връхче и слабо назъбени към върха, понякога с надлъжни гънки. Жилката единична, завършваща в средата на листа или къса, двойна. Спороносната кутийка наклонена, гладка, с остро конично капаче, издигната на висока брадавичеста дръжка. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се на затревени места в горски и храстови съобщества и в пасища в пояса на дъбовите гори.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (Ю. – край пътя за Бегликташ и край с. Резово), Западни гранични планинини (Огражден – чинарова гора в долината на р. Струмешница), Струмска долина (Ю. – долината на Влахинска река близо до гр. Кресна), Беласица (полите на планината между гр. Петрич и с. Беласица), Пирин.
Общо разпространение. Европа (на Балканския полуостров – Босна и Херцеговина, България, Гърция, Македония, Румъния, Сърбия, Хърватска, Черна гора; Великобритания, Дания, Белгия, Люксембург, Франция, Германия, Средиземноморието), Северна Африка. Океано-субмедитерански вид.
Отрицателно действащи фактори. Близост до населени места, замърсяване на почвата с битови отпадъци, сечи, селскостопански дейности. Видът е със затруднено полово размножаване.
Предприети мерки за защита. Находището в Пирин не е посочено точно и не се знае дали попада в границите на националния парк. Повечето находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение, оценка на тенденциите в промените на условията в местообитанието, прогноза за развитието на популациите.
Литература: Петров, 1962а; Стефанов, Петров, 1962; Ganeva, 2002.
Автор Анна Ганева