Scilla bithynica Boiss.
Сем. Liliaceae – Кремови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii,iv)+2ab(ii,iii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Луковицата яйцевидна, до 3 cm в диаметър, с червеникавокафяви люспи. Цветоносните стъбла 1–2, високи до 30 cm. Листата 4–5, линейноланцетни, дълги до 30 cm и широки до 2 cm, в основата свободни. Съцветието сбито, овално, с 3–25 цвята. Околоцветните листчета 6, бледосини, дълги до 9 mm. Плодът почти кълбеста кутийка с надлъжни крила. Размножава се със семена и вегетативно с дъщерни луковички. Цв. IV–V, пл. V–VI.
Местообитания и популации. Обитава влажни лонгозни гори, по-рядко влажни дерета с дълбоки, богати алувиални почви. Популациите са обикновено многочислени и с добра плътност (Камчия, Ропотамо, Приморско).
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие (на север до устието на Батова река), Североизточна България (с. Долни Чифлик, непотвърдено от 1972 г.), Стара планина (Изт. – с. Голица, непотвърдено от 1906 г.), до около 100 m н. в. Смята се, че находището в местн. Пода е унищожено.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България), Мала Азия.
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение, специфичната екология и биология, унищожаването и замърсяването на местообитанията в резултат на развитието на туризма и инфраструктурата в района на известните находища, събирането като декоративно растение.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата са включени в защитени територии (резерват „Ропотамо“) и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията и находищата на вида. Осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите.
Литература: Давидов, 1904; Стоянов, Стефанов, 1921; Попова, 1984; Speta, 1979.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев