Шиверекия
Schivereckia doerfleri (Wettst.) Bornm.
Сем. Brassicaceae – Кръстоцветни
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно рехаво туфесто растение. Цветоносното стъбло високо 5–15 cm, по-често неразклонено. Листата обратноланцетни, обикновено целокрайни, покрити с разклонени власинки, приосновните събрани в розетка. Цветовете дребни, бели, до 15 на брой, разположени връхно в гроздовидно съцветие. Плодът влакнеста шушулчица с много късо стълбче с двуделно близалце. Цв. VI–VII, пл. VII–VIII. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Расте по открити варовити скалисти и каменисти места, на плитки и ерозирани хумусно-карбонатни почви във високопланинския пояс.
Разпространение в България. Стара планина (Ср. – района на вр. Ботев); на около 2300 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, България, Р Македония, Косово).
Отрицателно действащи фактори. Промени в местообитанията и популациите са възможни вследствие на природни бедствия и в по-малка степен в резултат от антропогенно въздействие. Тези фактори, заедно с много ограниченото разпространение на вида, са заплаха за неговото съществуване.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популацията е в границите на национален парк „Централен балкан“ и попада в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проследяване на състоянието и числеността на популацията с оглед оптимизиране на режима на охрана. Провеждане на експериментални изследвания за отглеждане на вида в алпинеуми и интродукция в природни местообитания.
Забележка. За пръв път видът е съобщен за флората на България от Velenovský (1905) по материали на Adamovic от Централна Стара планина, района на вр. Юмрукчал (вр. Ботев). Димитров (1997) потвърждава разпространението наSchivereckia doerfleri в България по материали, събирани от проф. Б. Китанов в същия район през 1945 г.
Литература: Вълев, 1970; Velenovský, 1905; Chater, 1993; Jalas et al., 1996; Dimitrov, 1997; Ancev, 2007.
Автори Валентина Горанова, Минчо Анчев
