Scapania verrucosa Heeg
Сем. Scapaniaceae– Скапаниеви
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)]. Видът е включен в Червената книга на мъховете в Европа с категория „рядък“.
Морфология и биология. Многогодишен листостъблен чернодробен мъх. Чимчетата зелени или жълто-зелени. Стъблата 2–6 cm дълги, оцветени в черно от долната страна, а отгоре червеникави. Листата разделени на два дяла, лежащи един върху друг. Дяловете назъбени, зъбците най-често едноклетъчни. Отворът на периантите също назъбен. Вегетативното размножаване е с различни по форма двуклетъчни развъдки, развиващи се по върховете на най-горните листа и оформящи червено-кафяви купчинки.
Местообитания и популации. Среща се върху влажни силикатни скали. Избягва варовикови субстрати. Отличава се с ниска плътност на популациите и с нисък темп на нарастване.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – склоновете на вр. Миджур, по влажни скали в букова гора в долината на Бърза река), Рила (долината на Баненска река).
Общо разпространение. Балкански полуостров (само в България) и други части на Европа (Франция, Полша, Чехия, Австрия, Испания, Италия, Сицилия, Крим), Кавказ, Сибир, Далечния изток, Западна и Източна Азия, Индия, Северно и Централно Мексико. Субокеанско-субалпийски вид.
Отрицателно действащи фактори. Нарушаване на горските местообитания при дърводобив и промени в режимите на осветяване и овлажняване. Повишената осветеност угнетява развитието на вида.
Предприети мерки за защита. Едно от находищата е в район, предложен за защитена територия – природен парк „Западен Балкан“. И двете находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на промените в размерите на популациите и състоянието на местообитанията. Изработване на план за действие. Обявяване на вида за защитен.
Литература: Петров, 1963; Kuc et al., 1965.
Автор Анна Ганева
