Сем. Scapaniaceae– Скапаниеви
Природозащитен статут. Застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен листостъблен чернодробен мъх. Чимчетата жълто-кафяви, по-рядко зелени. Стъблата 0,5–2 cm дълги, с приповдигащи се върхове. Листата разделени на два почти еднакви дяла, лежащи един върху друг. Горният листен дял целокраен, а долният – целокраен или с малки зъбци, разперен. Често с късо правоъгълни или с яйцевидни по форма перианти. Вегетативното размножаване е с елипсовидни двуклетъчни жълто-зелени или кафяви развъдки. Еднодомен или двудомен.
Местообитания и популации. Среща се самостоятелно или сред други мъхове върху влажни песъчливо-глинести почви или по почва между скали в пояса на буковите гори. Видът е с ограничено разпространение. Плътността на популациите и темпът на нарастване са ниски.
Разпространение в България. Странджа (местн. Милково дере край Малко Търново и долината на р. Велека, срещу с. Граматиково).
Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Сърбия, Хърватска, Черна гора) и в останалата по-голяма част на Европа (без Исландия, Унгария, Русия, Украйна, Беларус), Северна Африка, Западна Азия, Субарктична Америка. Субокеанско-субмедитерански вид.
Отрицателно действащи фактори. Дърводобив, промени в режимите на овлажнение и осветление в местообитанията, атмосферно замърсяване.
Предприети мерки за защита. Находищата са в природен парк „Странджа“ и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Мониторинг на промените в размерите на популациите и състоянието на местообитанията. Изработване на планове за действие.
Литература: Петров, 1963.
Автор Анна Ганева