Scapania apiculata Spruce
Сем. Scapaniaceae– Скапаниеви
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(iii)].
Морфология и биология. Многогодишен листостъблен чернодробен мъх. Чимчетата малки, жълто-зелени или с кафеникаво оцветяване. Стъблата дълги около 0,5 cm, заедно с листата широки около 1–2 mm. Листата разделени на два, лежащи един върху друг, целокрайни, по-рядко с единични зъбци дяла, горният от които по-малък. Периантите овални, сплеснати, слабо нагънати. Вегетативното размножаване е чрез едноклетъчни червено-кафяви развъдки, развиващи се по върховете на листата или по върховете на дребнолистни стъбла. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се върху гниеща дървесина в сенчести местообитания в смърчови или смесени смърчово-букови гори. Среща се самостоятелно или с други чернодробни мъхове (Lophozia spp.,Anastrophyllum spp.,Nowellia curvifolia). Видът е с ограничено разпространение. Плътността на популациите и темпът на нарастване са ниски.
Разпространение в България. Родопи (Зап. – южно от яз. „Батак“, в смърчово-букова гора).
Общо разпространение. Европа (Балкански полуостров – България, Румъния, Хърватска; Скандинавия, Естония, Литва, Великобритания, Беларус, Украйна, Русия, Италия, Сицилия), Северен Кавказ, Далечния изток, Сибир, Китай, Източна Азия, Северна Америка. Субарктичен-субалпийски вид.
Отрицателно действащи фактори. Сечите в горите, измененията в температурния режим и осветяването в горите. Изнасянето на гниещата дървесина, отстраняването на паднали клони и стъбла води до загуба на специфичния за вида субстрат. Угнетяващо въздействие може да окаже и атмосферното замърсяване.
Предприети мерки за защита. Находището е защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на динамиката в развитието на популациите и темповете на нарастване и състоянието на местообитанията. Обявяване на вида за защитен.
Литература: Петров, 1963.
Автор Анна Ганева
