Шпрунерова каменоломка
Saxifraga spruneri Boiss.
Сем. Saxifragacea е – Каменоломкови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,v)+B2ab(ii,v)]. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто, гъстотуфесто растение. Стъблата високи 4–8 cm, стелещи се или възходящи, с многобройни останки от стари листа, формиращи едри възглавнички. Приосновните листа в розетка, цели, приседнали, кожести, инкрустирани с калциеви соли, покрити с бели жлезисти власинки. Стъбловите листа последователни, приседнали, инкрустирани с калциеви соли, разсеяно жлезистовлакнести. Съцветията връхни сенниковидни метлици, цветоносните клонки разперени, гъстожлезистовлакнести. Прицветниците елиптичнолопатовидни, жлезистовлакнести. Чашелистчетата сраснали в основата. Венчелистчетата бели, 2–3 пъти по-дълги от чашката, голи. Плодът кутийка. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава варовити скали от горната граница на иглолистния до алпийския пояс. Поради естеството на хабитата образува фрагментирана популация, с ниска численост, групите се състоят от по 10–15 индивида на голямо разстояние една от друга.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – вр. Вихрен, Казана, Бански суходол, Баюви дупки, Разложки суходол); 1900–2900 m надм.в.
Общо разпространение. Албания, Гърция, България, Сърбия.
Отрицателно действащи фактори. Екстремни температури, засушаване на климата. Утъпкването на индивиди вследствие на преминаването на туристи през находищата, кални лавини, каменопади, свлачища.
Предприети мерки за защита. Находищата на вида попадат в границите на национален парк „Пирин“ (част от тях са на територията на резерват „Баюви дупки – Джинжирица“) и в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на числеността и площта на популациата, на биологията и екологията на вида.Мониторинг на състоянието на популацията; видът да се включи в списъка на защитените растения.
Литература: Кузманов, 1970; Ганчев, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
