Aзиатска каменоломка
Saxifraga mollis Sm.
Сем. Saxifragaceae – Каменоломкови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(iii)+2ab(ii)]. ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 4–20 cm, изправено или възходящо. Листата последователни; приосновните бъбрековидни до кръгли, в основата клиновидно стеснени, разсеяно жлезистовлакнести, с дръжки, в пазвите с дребни луковички, почти до средата длановиднонаделени, дяловете 7–9, широкояйцевидни до триъгълни; стъбловите листа на по-къси дръжки, подобни на приосновните, но дяловете 3–5, заострени; връхните листа яйцевидноланцетни, цели. Цветовете по 2–3(5), във връхни метлицовидни съцветия. Чашелистчетата 5, сраснали в основата, удълженоелиптични, притъпени. Венчелистчетата 5, бели, с 5–7 зеленикави жилки, удълженообратнояйцевидни до лопатовидни, равни по между си, до 3–4 пъти по-дълги от чашката, голи, целокрайни, равни. Тичинките 10, прашниците жълти. Плодът яйцевидна кутийка; семената тъмнокафяви, финомрежесто набръчкани. Цв. ІV–VІ, пл. VІ–VІІІ. Размножава се със семена и луковички.
Местообитания и популации. Расте по единични скали, скални комплекси, каменисти и тревисти места в границите на ксеротермния дъбов пояс. Популациите се характеризират с ограничена площ и ниска численост. Популацията при с. Студен кладенец има численост около 100 индивида, а тази в местн. Калето край Бяла река наброява 12 индивида.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – гр. Момчилград, Студен кладенец, местн. Железни врата, местн. Калето край Бяла река), Тунджанска хълмиста равнина (Сакар и Дервишка могила); от 250 до 600 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров, Югозападна Азия и Кавказ.
Отрицателно действащи фактори. Паша, утъпкването на индивиди и залесяване, ограничена площ, малочислена популация и ниски възобновителни способности на вида. Привързаност към специфично местообитание.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата му попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите и провеждане на мониторинг на състоянието им.
Литература: Кузманов, 1970; Андреев, 1984; Uzunov et al., 2002.
Автор Чавдар Гусев
