Жълта каменоломка
Saxifraga aizoides L.
Сем. Saxifragacea е – Каменоломкови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii); C2a(ii)]. ЗБР. Глациален реликт.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто, рехаво туфесто растение. Стъблата високи 4–8 cm, разклонени, в основата с останки от стари листа. Листата последователни, приседнали, меки, месести. Съцветията рехави метлици, цветоносните клонки разперени, гъстовлакнести. Прицветниците линейноелиптични до линейни, голи. Чашелистчетата сраснали до средата. Венчелистчетата светложълти или оранжеви, често с оранжеви, червени или тъмночервени петна, малко по-дълги от чашката, голи. Плодът кутийка. Цв. VII–VIII, пл. VIII–IX. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Обитава влажни варовити скали на около 1250 m н. в. Поради естеството на хабитата образува фрагментирана, малочислена популация на площ около 6 km2, групировките се състоят от по 10–15 индивиди. В резултат на общото засушаване качествата на заеманото местообитание се променят, което води до възможно намаляване на заеманата площ. Местообитанието не е пряко застрашено.
Разпространение в България. Родопи (Ср. – южно от с. Триград); на около 1250 m н. в.
Общо разпространение. Европа (без най-южните части), Арктика, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, малка численост на популацията, привързаност към строго специфичен хабитат.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището се намира в защитена местност „Триградско ждрело“ и в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е детайлно проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Мониторинг на състоянието на популацията и разработване на План за действие за опазване на вида.
Литература: Кузманов, 1970; Ганчев, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
