Горчива рогачка
Sarcodon leucopus (Pers.) Maas Geest. & Nannf.
Сем. Bankeraceae
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,ii,iii,iv)].
Морфология и биология. Шапката в началото изпъкнала, след това плоска, вдлъбната в средата, 5–15(25) cm в диаметър, в младите индивиди кафяво-червена, в старите сиво-кафява или сиво-лилава, гола, гладка, по-късно люспеста и напукана. Шипчетата дълги 5–15 mm, низбягващи, лилаво-кафяви до сиво-кафяви, с белезникави връхчета. Пънчето централно или странично, масивно, 4–8 ´ 2–6 cm, кафяво-червено или сиво-червено, гладко. Месото белезникавосиво, понякога с лилав оттенък, дебело, с неприятен мирис и горчив вкус. Спорите ъгловати, 6–7 ´ 4–5 mm, светлокафяви, брадавичести. Образува плодни тела VIII–XI.
Местообитание и популации. Среща се на варовити и песъчливи почви в иглолистни гори, главно борови и смърчови.
Разпространение в България. Пирин (Сев. – местн. Бетуловото край гр. Разлог), Родопи (Зап. – над гр. Доспат).
Общо разпространение. Европа.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, пожари, киселинни дъждове.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на национален парк „Пирин“.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Хинкова, 1965; Хинкова и др., 1979; Стойчев, Димчева, 1988; Gyosheva et al., 2006.
Автор Мелания Гьошева
