Странджанско сапунче
Saponaria stranjensis Jordanov
Сем. Caryophyllaceae – Карамфилови
Природозащитен статут. Уязвим [VU B1ab(ii,iii)+2ab(ii,iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто туфесто растение. Стъблата високи 50–60 cm, вдървеняващи в основата, голи. Листата срещуположни, широколанцетни до ланцетнолопатовидни, голи, с восъчен налеп. Съцветията разклонени, с 8 и повече цвята, клонките и цветните дръжки жлезистовлакнести. Чашката зеленикава с розов отенък или бледорозова, с дълги гъсти жлезисти власинки, на върха с 5 къси зъбчета. Венчелистчетата розови, 2-делни на върха. Плодът кутийка. Цв. VII–IX, пл. VIII–X. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по каменисти места и скални пукнатини. По-голямата част от популациите са малочислени. Възобновителните възможности на вида като цяло са добри. Смята се за изчезнал в поне едно от находищата.
Разпространение в България. Родопи (Изт. – местн. Дяволския мост, Джебел, Бориславци, Горно Луково, Поточница, Домище, Крилатица), Странджа (с. Сливарово, с. Бродилово); от 300 до около 500 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (България, Турция).
Отрицателно действащи фактори. Ограниченото разпространение на вида, строителството на хидромелиоративни съоръжения, пътища и др.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Култивира се успешно в парка „Врана“. Част от находищата на вида попадат в природен парк „Странджа“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Поддържане и опазване на местообитанията на вида и осъществяване на мониторинг на състоянието на популациите. Съхраняване вex-situ колекции.
Литература: Йорданов, 1934а, б; Стоянов и др., 1955; Делипавлов, 1984; Petrova, 2006a.
Автори Борис Асьов, Цветомир М. Денчев
