Дебърски бъз
Sambucus deborensis (Koš.) Koš.
Сем. Caprifoliaceae – Бъзови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii,iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение с пълзящо коренище до 3 m дълго. Стъблото високо 1–1,7 m, разпръснатовлакнесто. Листата нечифтоперести, (10)13–21 cm дълги, 10–20 cm широки, почти триъгълни, светлозелени. Прилистниците листоподобни, двойно перести, неопадващи. Съцветието 5–8(10) cm в диаметър, връхно, образуващо сбита щитовидна метлица с 5 главни лъча. Венчето снежнобяло, тичинките почти равни на венечните дялове, изправени; тичинковите дръжки снежнобели, прашниците пурпурни. Плодът дълъг 4–5 mm, блестящочерен, с три семена. Цв. VІІ–VІІІ, пл. ІХ. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Единични индивиди нарядко из горски поляни, в равнини и предпланински части.
Разпространение в България. Североизточна България, Дунавска равнина, Стара планина (Ср.), Родопи (Ср.), Тракийска низина.
Общо разпространение. България, Албания.
Отрицателно действащи фактори. Инфраструктурно развитие, изсичане на горите, застрояване на териториите, на които се среща.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологчино разнообразие. Част от субпопулациите са на територията на национален парк „Централен балкан“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Необходимо е разработване на План за действие за вида, както и детайлно проучване на хорологията на вида, на числеността и площта на неговите популации, на биологията и екологията на вида, Провеждане на дългосрочен мониторинг за разкриване на тенденциите при този вид, Събиране на семенен материал за Националната семенна генбанка в гр. Садово; при необходимост – обявяване на защитена територия за опазването на вида.
Литература: Виходцевски, 1956; Маркова, 1995.
Автор Десислава Димитрова
