Ксантийска върба
Salix xanthicola K.I. Chr.
Сем. Salicaceae – Върбови
Природозащитен статут. Уязвим [ VU B 2ac(ii,iii)]. ЗБР. Балкански ендемит.
Морфология и биология. Храст, достигащ 2,5 m височина. Младите едногодишни клонки повече или по-малко гъстовлакнести; по-старите разпръснато влакнести до голи, тънки. Прилистниците дълги до 17 mm, бъбрековидни до почти сърцевидни, зелени по горната, сивовлакнести по долната повърхност, неопадащи. Листата последователни, дълги 5,5–17 cm, широки 1,5–4,5 cm, ланцетни, тясно продълговати до продълговатоланцетни, на върха остри, рядко тъпи, по ръба жлезисто влакнести, вълновидни, завити назад, от двете страни влакнести; горната повърхност тъмнозелена, долната сива, рядко до сивозелена. Ресите странични, гъсти, мъжките дълги около 23 mm, женските дълги 35–70 mm; прицветниците светлочервени, гъсторесничести, на върха тъпи. Тичинковите дръжки напълно сраснали, прашниците светлочервени, свободни. Плодът приседнала, гъсто късовлакнеста, разпукваща се кутийка с многобройни семена. Цв. ІV, пл. V–VІ. Ветроопрашващо се растение. Размножава се изключително вегетативно.
Местообитания и популации. Расте покрай бреговете на реки, върху песъчливи, алувиални почви с постоянно овлажняване, в съобщества с видове, типични за хигрофилни хабитати (S alix alba ,S. amplexicaulis ,Populus alba ,Tamarix spp.). Образува популации с различна плътност по огряти от слънцето места, самостоятелно или заедно с други видове формира обраствания покрай бреговете на реките.
Разпространение в България. Родопи (Ср., Изт. – по долината на р. Арда и притоците й); 80–650 m н. в.
Общо разпространение. Балкански полуостров (Североизточна Гърция и Южна България).
Отрицателно действащи фактори. Нарушаване на хабитатите от природни бедствия (наводнения и повишаване на нивото на водата край бреговете на реките), отводнителни мероприятия, корекция на речните корита.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Част от находищата попадат в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Наблюдаване на популациите на вида за съвременното им състояние и на настъпващите промени на хабитатите.
Литература: Christensen, 1991; Zielinski, 1992; Christensen et al., 2006.
Автор Ана Петрова
