Кримска какула
Salvia scabiosifolia Lam.
Сем. Lamiaceae – Устноцветни
Природозащитен статут. Критичнозастрашен [CR A4c; B1ab(ii); C2a(ii)]. IUCN(R). ЗБР.
Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение до полухраст, с възходящи, разклонени и гъстооблистени стъбла, високи до 50 cm. Листата сиво-зелени, перестонасечени, простовлакнести и с точковидни жлези. Прешлените 6–10-цветни. Чашката дълга 10–18 mm, от зелена до лилава. Венчето дълго 25–35 mm, бледовиолетово, горната устна права, дълбоко врязана, долната с полузакръглени странични дялове и обратнояйцевиден врязан, увиснал среден дял. Орехчетата гладки, тъмнокафяви, обратнояйцевидни. Цв. IV–VI, пл.VII–VIII. Опрашването ентомофилно. Размножава се със семена. Естественото възобновяване е добро.
Местообитания популации. Обитава каменливи, слънчеви места с излужен карбонатен чернозем. Влиза в състава на степни храстово-тревни съобщества наAmygdalus nana, Linum tauricum, Haplophyllum thesioides . Популацията е с добра численост и с площ 35 дка.
Разпространение в България. Дунавска равнина (местн. Бъзките край гр. Бяла); 100 m н. в.
Общо разпространение. България и Украйна (полуостров Крим).
Отрицателно действащи фактори. Горска сеч, паша, дребно земеделие, пожари.
Предприети мерки за защита. Защитен вид, местообитанията на който се нуждаят от приоритетна защита съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището е обявено за защитена местност през 2006 г. и попада в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на проучване биологията и екологията на вида и възможност за култивиране; внасяне на семена в Националната семенна генбанка в гр. Садово.
Литература: Русакова, Попов, 1971; Русакова, 1984; Маркова, 1989.
Автор Елена Генова
