Розмаринолистна върба
Salix rosmarinifolia L.
Сем. Salicaceae – Върбови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(i,iii,iv)+2ab(i,iii,iv)]. ЗБР.
Морфология и биология. Храст до 1–2 m висок. Стъблото пълзящо, разклонено. Листата до 10 пъти по-дълги отколкото широки, отгоре голи, отдолу копринестовлакнести. Ресите странични, на къса дръжка, с обратнояйцевидни, копринестовлакнести прицветници. Мъжките реси до 1,5 cm, женските до 3,5 cm дълги. Тичинките 2, свободни, почти 3 пъти по-дълги от прицветниците. Женските цветове с 1 нектарна жлеза. Цв. ІV–V, пл. V–VІ. Размножава се вегетативно и със семена. Възобновяването е силно ограничено.
Местообитания и популации. Обитава влажни ливади, мочурливи места, торфища. Видът е намиран в района на Чокльово блато при с. Байкалско, но последният сбор от там е от 1929 г. През 2006 г. е установена неизвестна до тогава популация в рамките на асоциацияJunco effusi-Molinietum caeruleae Tüxen 1954 в Софийско. Местообитанията са с променлива влажност през годината. Субстратът е с кисела реакция (pH 5,6). Популацията се състои от няколко десетки храста с височина 30–40 cm, поддържани на такава височина поради периодичната коситба. Площта, която заема видът в този локалитет, е около 500 m2.
Разпространение в България. Софийски район (с. Цръклевци), Знеполски район (Чокльово блато); 800 m н. в.
Общо разпространение. Европа (Скандинавски полуостров, Централна и Източна).
Отрицателно действащи фактори. Засушаване на климата, отводняване на местообитанията, разораване, промяна на режима на ползване, слаби възобновителни способности.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището е в защитена зона от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Възстановяване на популацията в района на Чокльово блато с материал от находището в района на с. Цръклевци, обявяване на защитена местност в новооткритото находище.
Литература: Велчев, 1966, 1984; Hájek et al., 2006.
Автор Ива Апостолова, Соня Цонева
