Врязанолистна върба
Salix retusa L.
Сем. Salicaceae – Върбови
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,v); C2a(ii)]. ЗБР. Глациален реликт.
Морфология и биология. Дребно храстче с разклонени лежащи стъбла. Клонките скъсени, голи, с лющеща се кора. Пъпките яйцевидни, голи. Листата обратнояйцевидни, на върха врязани или закръглени, целокрайни или с единични жлезисти зъбци, голи или ресничести, от двете страни блестящи, постепенно стеснени в дръжка. Прилистниците опадващи. Ресите връхни, развиващи се заедно с листата. Прицветниците жълти, с по-тъмно обагрен връх, неопадващи. Мъжките цветове с 2 тичинки и 2 нектарни жлези. Женските с 2 нектарни жлези и плодник с коничен, гол, на дръжка, яйчник, късо, двуделно стълбче и двуделни близалца. Плодът разпуклива кутийка. Цв. VII–VIІI, пл. VIІI. Размножава се със семена и вегетативно.
Местообитания и популации. Обитава каменисти и скалисти места, пукнатини в скални блокове, сипейни склонове в алпийския пояс на Рила. Популацията е изградена от малочислени, плътно прилягащи по повърхността групи от индивиди, формиращи малки петна.
Разпространение в България. Рила (Ибърското било, вр. Йосифица, Мермера, Джендема); 2500–2600 m н. в.
Общо разпространение. Европа (Пиренейте, Алпите, Динарските Алпи, Карпатите, планините на Балканския полуостров).
Отрицателно действащи фактори. Влошаване на качеството на хабитата поради засушаване и затопляне на климата, унищожаване на индивиди вследствие на преминаване на туристи през находищата.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находищата на вида попадат в границите на национален парк „Рила“ и природен парк „Рилски манастир“ и в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Не са необходими.
Литература: Велчев, 1966, 1984.
Автори Димитър Пеев, Соня Цонева
