Переста какула

Salvia pinnata L.

Сем. Lamiaceae – Устноцветни

Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B2ab(ii); D; E]. ЗБР.

Морфология и биология. Многогодишно тревисто растение. Стъблото високо 40–60 cm, изправено, гъстооблистено, жлезистовлакнесто. Листата неправилно перестонасечени, връхният дял яйцевиднопродълговат, страничните дялове 2–5 двойки, яйцевидни, кръглоназъбени, просто и жлезистовлакнести. Прешлените 4–6- цветни, 5–10 на брой, раздалечени. Чашката дълга 10–15 mm, делвовидна, яркочервена, лепкава. Венчето 25–30 mm, от лилаво до розово, долната устна с 2 къси странични дяла и с дълъг, широкояйцевиден, увиснал среден дял. Орехчетата тъмнокафяви, гладки, леко закръглени. Цв. IV–VI, пл. VI–VII. Опрашването ентомофилно. Размножава се със семена.

Местообитания и популации. Среща се по открити, сухи и тревисти места, край пътища и ниви, в предпланините. Популацията е малочислена.

Разпространение в България. Родопи (Изт. – единственият локалитет е в района на с. Свирачи, Ивайловградско); на 160 m н. в.

Общо разпространение. Балкански полуостров (България, европейската част на Турция), Източно Средиземноморие (Кипър), Югозападна Азия.

Отрицателно действащи фактори. Паша, дребно земеделие, утъпкване от хора и животни.

Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Находището попада в защитенa зонa от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията, на проучване биологията и екологията на вида, както и възможност за култивиране, Събиране на семена за Националната семенна генбанка в гр. Садово.

Литература: Маркова, Чернева, 1984; Маркова, 1989.

Автор Елена Генова


Переста какула (карта на разпространението)

Переста какула (илюстрация)