Черноточковиден сакоболус
Saccobolus beckii Hiemerl
Сем. Ascobolaceae
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(i,iv,v)c(i,iii)].
Морфология и биология. Плодните тела (апотециите) единични или на групи, повърхностни, приседнали, дисковидни, първоначално полукълбовидни, по-късно повече или по-малко възглавичковидни, почти безцветни, гладки; дискът 0,1–0,7 mm в диаметър, изпъкнал, безцветен, при зрялост осеян с черни точици от показващите се на повърхността върхове на аскусите; месото много тънко. Спорите елипсовидновретеновидни, често слабомехуресто подути, 17,5–23 × 8,5–10(12,5) μm (15–17 × 8–9,5 μm без еписпориума), едноклетъчни, по повърхността с много груби брадавички или едри бучки от пигмент, дебел 1–3 μm, първоначално безцветни, по-късно черни. Плодни тела се образуват през цялата година.
Местообитания и популации. Копрофилен вид – развива се на екскременти от крави, овце, елени и сърни.
Разпространение в България. Стара планина (Зап. – върховете Миджур, Ком, Тодорини кукли), Родопи (Зап. – местн. Юндола, резерват „Беглика“).
Общо разпространение. Европа, Северна Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитати в резултат на суша, намаляване броя на отглежданите овце и крави, лошо възобновяване.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно находище на вида попада в границите на резерват „Беглика“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популациите, на биологията и екологията на вида. Опазване на местообитанията на вида.
Литература: Факирова, 1970а; Gyosheva et al., 2006.
Автор Евтимия Димитрова
