Седефче
Ruta graveolens L.
Сем. Rutaceae – Седефчеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(ii,v)c(ii,iv); C1]. ЗБР. Терциерен реликт.
Морфология и биология. Полухраст, висок 15–60 cm, с вдървенял корен, в свежо състояние със силна неприятна миризма. Стъблата прави, в основата вдървенели, голи. Долните и средните листа с дълги дръжки, горните приседнали, двойно до тройно перестонаделени, дяловете обратнояйцевидни до линейноланцетни. Листата синкави или жълто-зелени, покрити със сивкав восъчен слой, с тъмни точковидни етеричномаслени жлези. Цветовете във връхни рехави съцветия. Венчелистчетата дълги 6–9 mm, лъжичкоподобни, по ръба ресничести, жълти. Плодът кутийка. Цв. V–VIII, пл. VI–IX. Опрашва се от насекоми. Размножава се със семена.
Местообитания и популации. Среща се по сухи каменисти и скалисти места на варовик. Формира малки по площ популации. Участва в изграждането на храстово-тревни съобщества сQuercus pubescens, Fraxinus ornus ,Paliurus spina - christi, Syringa vulgaris, Cotinus coggygria, Jasminum fruticans, Koeleria penzesii, Festuca valesiaca, Melica transsilvanica, Stipa cappilata, Teucrium chamaedrys, T. polium, Asperula cynanchica, Potentilla pilosa, Stachys recta, Sideritis montana, Satureja coerulea, Achillea clypeolata, Digitalis lanata, Lychnis coronaria, Ranunculus illyricus и др.
Разпространение в България. Черноморско крайбрежие, Североизточна България, Предбалкан, Тракийска низина, Тунджанската хълмиста равнина, Родопи (Ср., Изт.); до 500 m н. в.
Общо разпространение. Балкански и Кримски полуостров, Средизимноморско крайбрежие.
Отрицателно действащи фактори. Събирането му като лечебно растение, ограниченото разпространение, ниската плътност на популаците. Унищожаване на находищата вследствие на залесяване и разработване на кариери за добиване на варовик, утъпкване и унищожаване при паша на селскостопански животни.
Предприети мерки за защита. Защитен вид съгласно Закона за биологичното разнообразие. Популации на вида се намират в границите на резерватите „Калиакра“ и „Червената стена“, природен парк „Шуменско плато“, защитени местности „Огняново-Синитевски рид“, „Анатема“ и „Лале баир“. Част от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България. Видът се поддържаex-situ в жива колекция на Инситут по ботаника, БАН.
Необходими мерки за защита. Периодична инвентаризация на находищата на вида с цел оптимизиране на режима на охрана. При необходимост предприемане на действия за възстановяване на популациите чрез внасяне на растителен материал, поддържанex-situ .
Литература: Станев, 1977a, б; Петрова, 1979; Генова, 1984; Виткова, 1998; Townsend, 1968; Rousakova & Vitkova, 1996.
Автор Антонина Виткова
