Слънчева гълъбка

Russula solaris Ferd. & Winge

Сем. Russulaceae –Гълъбки

Природозащитен статут. Застрашен [ЕNB1ab(i,ii,iii,iv)].

Морфология и биология. Шапката в младо състояние полукълбовидна, по-късно разперена до плоска, вдлъбната в средата, 2–6 cm в диаметър, яркожълта, сярножълта или лимоненожълта, по-светла към периферията; повърхността гладка, суха или леко влажна; кожицата се бели до половината; ръбът радиалнонабразден. Пластинките прираснали, бели или жълтеникави. Пънчето цилиндрично, изтъняващо в основата, 2–6 ´ 1–2 cm, бяло до мръснобяло, кухо. Месото бяло, гъбесто. Спорите почти кълбовидни, 7–8 ´ 6 mm, шиповати, светлокремави. Образува плодни тела на групи, VII–X.

Местообитание и популации. Среща се в широколистни (главно бук –Fagus) и смесени (бук –Fagus , бор –Pinus) гори, на варовити и песъчливи почви.

Разпространение в България. Стара планина (Ср. – край х. „Козя стена“), Средна гора (Зап. – Лозенска планина, над с. Лозен), Родопи (Зап. – над гр. Велинград).

Общо разпространение. Европа.

Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари и др.

Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Едно от известните находища е разположено на територията на национален парк „Централен Балкан“. Част от находищата на вида са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.

Литература: Стойчев, Димчева, 1987а; Gyosheva et al., 2006.

Автор Мелания Гьошева


Слънчева гълъбка (карта на разпространението)

Слънчева гълъбка (илюстрация)