Рубинена манатарка
Rubinoboletus rubinus (W. G. Sm.) Pilát & Dermek
Сем. Gyroporaceae – Гиропорови
Природозащитен статут. Критично застрашен [CR B1ab(iii)+2ab(iii)].
Морфология и биология. Плодните тела единични. Шапката до 7 cm в диаметър, полусферична до дъговидна, червено-кафява, розово-червена до жълто-кафява. Пънчето цилиндрично или стесняващо се към основата, розово- до карминеночервено, без мрежа, повърхността при нараняване непроменяща се. Месото жълтеникаво в пънчето, в шапката белезникаво и често с розов оттенък, на въздуха непосиняващо. Тръбиците и порите карминеночервени, непроменящи се при нараняване. Базидиоспорите 5–7,5 × 4–5 μm. Образува облигатна микориза с различни видове дъб (Quercus).
Местообитания и популации. Среща се в широколистни гори с участие на различни видове дъб (Quercus). Известен е от едно находище, в което не е намиран след 1987 г.
Разпространение в България. Тракийска низина (с. Зелениково); до около 500 m н. в.
Общо разпространение. Нарядко, по-често в южна Европа.
Отрицателно действащи фактори. Унищожаването и влошаване на качеството на местообитанията в резултат на горскостопанските мероприятия и развитието на инфраструктура.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България.
Необходими мерки за защита. Изследване на числеността и площта на популацията и заплахите за съществуването на вида. Поддържане и опазване на хабитата и находищата на вида и осъществяване на мониторинг на популациите.
Литература: Стойчев, Димчева, 1987; Pilát & Dermek, 1974; Muñoz, 2005.
Автори Борис Асьов, Цветомир M. Денчев
