Обикновена скрежовка
Rozites caperatus (Pers. : Fr.) P. Karst.
Сем. Cortinariaceae – Паяжинници
Природозащитен статут. Застрашен [ЕN B1ab(iii,iv)].
Морфология и биология. Плодното тяло обвито в началото с белезникаво общо покривало. Шапката от полукълбовидна до разперена, широкозвънчевидна или почти плоска, 4–12 cm в диаметър, охреножълта, жълто-розова, жълто-оранжева, меднокафява; повърхността първоначално с виолетов оттенък и с белезникав брашнест налеп в средата, като заскрежена, суха, радиалнонабраздена, често напукана; ръбът при младите индивиди сраснал с пънчето чрез частично покривало, по-късно вълновиден и дълбоко насечен. Пластинките гъсти, широки, прираснали, белезникави, жълто-кафяви до ръждивокафяви. Пънчето цилиндрично, леко удебелено в основата, 5–12 × 1,5–2 cm, белезникаво или жълтеникаво, с широк, ципест, бледожълтеникав, набразден пръстен в горната част, люспестовлакнесто в долната част. Месото бяло до жълтеникаво, меко. Спорите бадемовидни, 11–14 × 7–9 μm, брадавичести, охренокафяви. Образува плодни тела на групи, VII–X.
Местообитание и популации. Среща се в иглолистни (бор –Pinus , смърч –Picea), смесени и широколистни (бук –Fagus , дъб –Quercus , бреза –Betula) гори. Предимно на бедни, кисели и песъчливи почви.
Разпространение в България. Стара планина (Ср.), Витошки район (Витоша), Средна гора (Зап.), Родопи (Зап., Ср.).
Общо разпространение. Европа, Азия, Америка.
Отрицателно действащи фактори. Промяна на хабитатите в резултат на дърводобив, туризъм и отдих, сухоземен транспорт, пожари, събиране за храна за лични нужди.
Предприети мерки за защита. Включен е в Червен списък на гъбите в България. Част от находищата са разположени на територията на резерват „Северен Джендем“ в национален парк „Централен Балкан“ и в природен парк „Витоша“; някои от находищата са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на числеността и площта на популацията, на биологията и екологията на вида. Провеждане на системен мониторинг и опазване на местообитанията на вида.
Литература: Бързаков, 1933; Стойчев, 1982; Стойчев, Димчева, 1984; Fakirova et al., 2000; Gyosheva et al., 2000, 2006.
Автор Мелания Гьошева
