Riccia papillosa Moris
Сем. Ricciaceae– Ричиеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iii)c(ii)].
Морфология и биология. Едногодишен талусен чернодробен мъх. Образува сравнително правилни синьозелени розетки. Дяловете на талуса 4–5 mm дълги и 0,5–1 mm широки, с тесен жлеб. Отгоре талусът е с едри и дебели, често кукесто завити безцветни брадавички. Покривната тъкан е от два слоя клетки, връхните кълбести. Коремните люспи безцветни, рано опадащи. Спорите черно-кафяви, с едромрежеста повърхност. Двудомен.
Местообитания и популации. Среща се на открита почва в разредени тревни и храстови съобщества в пояса на дъбовите гори. Възможни са промени в числеността на популациите през годините, ако липсват подходящи условия за развитие. Видът се отличава с ограничено разпространение и нисък темп на нарастване.
Разпространение в България. Софийски район (долината на р. Искър между селата Кокаляне и Горни Пасарел), Славянка (долината на Петровска река и край пътя между селата Петрово и Голешево).
Общо разпространение. Балкански полуостров (Босна и Херцеговина, България, Гърция, Румъния, Сърбия, Хърватска, Черна гора) и други части на Европа (Франция, Португалия, Канарски о-ви, Унгария, Естония, Украйна, Крит), Северна Африка, Средна и Западна Азия. Субмедитерански вид.
Отрицателно действащи фактори. Селскостопански дейности (земеделие, разораване на почвите), залесяване, замърсяване на почвите, строителни дейности, обрастване с дървета и храсти, промени в климата. Прекратяването на пашата води до обрастване с дървета и храсти и до загуба на подходящите за вида микроместообитания, каквито са откритите почви с разредена тревна растителност.
Предприети мерки за защита. Някои находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.
Необходими мерки за защита. Проучване на динамиката в развитието на популациите и темповете на нарастване чрез залагане на мониторингови площадки в по-уязвимите и в по-слабо уязвимите находища.
Литература: Петров, 1963.
Автор Анна Ганева
