Riccia glauca L.

Сем. Ricciaceae– Ричиеви

Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iii)c(ii)].

Морфология и биология. Едногодишен талусен чернодробен мъх. Образува правилни розетки с диаметър около 15 mm, в свежо състояние зелени или синьо-зелени, в сухо състояние по-бледо оцветени. Дяловете на талуса 2–3 пъти дихотомично разклонени, 5–8 mm дълги и 1–3 mm широки, дебели, с широк и плитък жлеб в средата, по-ясно оформен към върховете на дяловете. Коремните люспи безцветни или червеникави. Често образува спороносни кутийки. Спорите са тъмнокафяви, с мрежеста повърхност. Не образува развъдки. Еднодомен.

Местообитания и популации. Среща се върху влажни песъчливи почви в стърнища, край водоеми, по бреговете на пътеки и пътища, край насипи в разредени тревисти и храстови съобщества и на открити терени в гористите места. Среща се и с други представители на родRiccia . Възможна е динамика на числеността на популациите през годините, ако няма подходящи условия за развитие. Видът е с ограничено разпространение и нисък темп на нарастване.

Разпространение в България. Софийски район (София – Борисовата градина и край Владайските кариери), Родопи (Зап. – Баташко блато), Тунджанска хълмиста равнина (Сакар).

Общо разпространение. Балкански полуостров (Албания, Босна и Херцеговина, България, Гърция, Сърбия, Хърватска, Черна гора) и по-голямата част от Европа, Северна Африка, Сибир, Далечния изток, Западна и Източна Азия, Китай, Нова Зеландия, Северозападен тихоокеански район, Северна Америка. Субмедитерански вид.

Отрицателно действащи фактори. Хабитатът (открити влажни почви) е уязвим. Находищата са в населени места и на места с активна човешка дейност. Заплаха представляват селскостопанските дейности, залесяването, инфраструктурното развитие (напр. строежът на язовири), замърсяването на почвите. Прекратяването на пашата и обрастването с дървета и храсти водят до загуба на подходящите за вида микроместообитания, каквито са откритите почви с разредена тревна растителност.

Предприети мерки за защита. Някои находища са в защитени зони от Европейската екологична мрежа НАТУРА 2000 в България.

Необходими мерки за защита. Дългосрочно наблюдение и отчитане на динамиката в развитието на популациите и предложения за планове за действие.

Литература: Арнаудов, 1909; Стефанов, Петров, 1962.

Автор Анна Ганева


Riccia glauca (карта на разпространението)

Riccia glauca (илюстрация)