Сем. Ricciaceae– Ричиеви
Природозащитен статут. Застрашен [EN B2ab(iii)c(ii)].
Морфология и биология. Едногодишен талусен чернодробен мъх. Талусът светлозелен или жълто-зелен, оформящ розетка с диаметър около 2,5 cm. Дяловете му 2–3 пъти дихотомично разклонени, широко клиновидни, 5–10 mm дълги и 2–3 пъти по-дебели отколкото широки. При стареенето покривната тъкан частично се разрушава и това придава гъбчест вид на талуса отгоре. Размножителните органи и спороносните кутийки се развиват в талуса, близо до горната му повърхност. Спороносните кутийки узряват през зимата или през ранна пролет. Спорите жълто-кафяви, с мрежовидна повърхност. Еднодомен.
Местообитания и популации. Расте върху влажни и открити глинести почви по дъната на канали, по бреговете на блата, по речни разливи. Среща се в разредени тревисти и храстови съобщества. Възможни са промени в числеността на популациите през годините, ако няма подходящи условия за развитие. Видът се отличава с ограничено разпространение и нисък темп на нарастване.
Разпространение в България. Предбалкан (Зап. – подножието на вр. Връшка чука), Софийски район (София и долината на р. Искър между селата Кокаляне и Горни Пасарел), Струмска долина (Ю. – долината на р. Струмица).
Общо разпространение. Европа (на Балканския полуостров в Албания, България, Гърция, Сърбия, Хърватска, Черна гора), Северна и Тропична Африка, Сибир, Западна Азия, Китай, Индия, Австралия, Нова Зеландия. Медитерански вид.
Отрицателно действащи фактори. Утъпкване, разораване за селскостопански дейности, залесяване, замърсяване на почвите, строителни дейности в близост до находищата, обрастване с храсти и дървета, промени в климата.
Предприети мерки за защита. Находището в Западен Предбалкан попада в защитена местност „Връшка чука“.
Необходими мерки за защита. Проучване на динамиката в развитието на популациите и темповете на нарастване чрез залагане на мониторингови площадки в по-уязвимите и в по-слабо уязвимите находища.
Литература: Стефанов, Петров, 1962; Петров, 1963; Šmarda, 1970.
Автор Анна Ганева